СЛАДКИЯТ АПОКАЛИПСИС
(Есе За Днешната Загиваща Цивилизация)

От Иванчо Йотата, известен още като Очнави Ататой, Иван Бугаров, Йотабаш Гяурджи, Нострадамус Буладамус, и под други клонинг имена



Резюме: Този материал е посветен на залеза на нашата цивилизация, в което ние ме вярваме особено, защото това не се усеща като загиване, тя мирише добре, обаче това е залез, което е очевидно за тези, които се замислят за това. Така че аз ще обясня защо това е така, в какво то основно се изразява, и какво би било добре да направим, ако тази идея не ни харесва особено. Обаче този път, за разнообразие, или защото вие, господа, като правило, не обичате особено структурираните неща, те изглеждат скучнички за вас, аз няма да структурирам материала, това ще е така, разказ, блянове, игра на въображението, такива неща.



Аз дойдох до идеята за този материал превъртайки в главата си думата апокалипсис, където апо- (apo-) е представка в старо-гръцкия, за която се казва, че означава назад, но аз мисля, че идеята тук е по-скоро за някакво движение напред, предвид на някакво копане, като с мотика, за да направим стъпало напред. Това би трябвало да е така, защото dopo в италианския значи назад, и само po в латинския (а и в руския) като съкращение от podex, значи нещо близко до земята, което носи в себе си същата идея, ако си представите че сте ходили на ... четирите си крайници и после сте седнали на вашите derriere-задни-части (и така нататък, аз ще се старая да не задълбавам особено в подробни етимологични обяснения). В един цикличен процес не би трябвало да има голяма разлика между движението в една посока или в неговата противоположна, и тук може да се подразбира отстъпване назад с оглед да видим по-добре обекта, или че се връщаме назад към някакъв първозданен хаос, но аз имах предвид това копане и правене на стъпала поради арабската дума hap /ap като парче (а оттам и хапче в българския), т.е. ние сме се опитвали да отхапем парче от това kalo нещо. Но тук е важен корена на думата, не представката, а аз дълбах в този kalo-корен навярно още преди четвърт век и стигнах до извода, че това може да означава както нещо хубаво, така и нещо лошо, зависи кога. И от какво зависи това тогава? Ами, всичко зависи от това как ние гледаме на метаморфозата на нещата, защото разложението е нещо лошо, но също така и хубаво, това е нещо неизбежно, нужно.

Previous Page Next Page Page 1 of 16