Interview with BG ВИЕНСКО КОЛЕЛО

Харесвате ли Зимата?
Когато завали сняг, сякаш времето спира или по-скоро... НИ СПИРА, поне за малко, но достатъчно, че да намерим миг радост в мимолетния живот на някоя снежинка..... Поне се надявам, че така се случва.... Ако нещо толкова просто все още може да те радва - значи има надежда за света
Вярвате ли в Коледните чудеса?
ЩЕ ТИ КАЖА НЕЩО - едно време децата искаха кукла за сестра си, влакче за приятелите си, шейна за семейството, основни неща...., за другите и не само за себе си! казваха "Моля" и "Благодаря" и искаха хубави работи, като куче, братче, татко да работи по-малко за да си играят заедно, мама да прави по-често празничните си ореховки.... Желанията в миналите поколения бяха по-обмислени, имаше загриженост...., а днес? - чуваш само "дай ми..., дай ми..., дай!", изписват се милиони писма с коледни желания и нито с "Благодаря", а дори не са молби, а искания!!! Коледата се изхабява в компютаризирани картички, он-лайн каталози, от които можеш да си поръчаш дори надуваема Снежанка, облечена като фолк-певачка... Кой вече изпраща хартиени саморъчно написани картички, без да препише добре запаметено еднакво със стотици други поздравче - SMS...., а за ръчно направена украса дори няма да говоря.... Хората външно спазват традициите, но духът на Коледа го няма...., за това и чудесата й не ни намират... Копнеем за магията...., а сме я отблъснали от нас... За да оживее всяко нещо му е нужно сърце - трябва да вложим нашето сърце, нещо от себе си...., дори да е просто "нашите лични думи" в поздравителните си статуси, картички и желания... Тогава...., оооооо - тогава какво чудо само бихме могли да получим! БИХМЕ МОГЛИ !.....

Нали?....
Какво не искате да пропуснете?
Най-силно се ядосваме на онези моменти, когато ИСКАШ ДА ПРЕГЪРНЕШ НЯКОГО И НИКОГА ДА НЕ ГО ПУСНЕШ, но ...само кимаш за поздрав и продължаваш пътя си.
На какво бихте сложили етикет?
Добре е да решим къде е границата между приятели и врагове, защото - в противен случай - със сигурност някой от приятелите ще се превърне във враг! а някой враг ще си играе на приятел...
Какво не бихте понесли?
ВСЕКИ може да понесе ВСИЧКО - просто не го знае, докато ...не му се случи!
Разделите?
НАУЧИХ, ЧЕ животът е непрекъснато преминаване през различни етапи. Наясно съм, че всичко има начало и край. Срещаш някого и той те прецаква, не си допадате (ти не го "грабваш", не си си му достатъчен или просто гледа в друга посока - все едно). Стискате си ръцете и продължаваш напред. Това не е твоят човек, колкото и да се тръшкаш, каквито и борби да водиш, както и да се опитваш да променяш нещата (или себе си)..... Просто го проумей, претагувай, преглътни и ....продължи! Защото - я се огледай! - той отдавна е продължил! а ти дори да зациклиш там, където (и за него и за всички останали) вече е минало, ще видиш, че си сам!!! защото той и всички други вече се движат и никой не стои в "онзи момент", в онова обстоятелство, което вече е Минало..... Гадно ли ти е? Е - хубавата новина е, че ако тръгнеш, може и да не смениш веднага този вкус в устата си, нито сълзите да секнат, но ... по пътя вятъра и слънцето ще ги изсушат... Да - хубаво би било в следващият си етап да вървиш с някого (ама не просто с някой, а с онзи, който ти искаш), но КОГАТО ТОЙ ОТДАВНА ВЕЧЕ Е ПОЕЛ СВОЯ ПЪТ (сам или с друг) БЕЗ ТЕБ, ти не бива нито да стоиш като обрулено дърво, пуснало корен в една минала точка и само, нито да крещиш подире му, подтичвайки по неговата пътечка! Това е! Край! Поеми си СВОЯ ПЪТ, СВОЯ ЕТАП, СВОЯ ЖИВОТ! И ГО ...ЖИВЕЙ!!!
Published 2015-01-02.
Smashwords Interviews are created by the profiled author, publisher or reader.

Books by This Author

ЩЕ СИ КАЖЕМ ЛИ НЯКОГА....
You set the price! Words: 1,470. Language: Bulgarian. Published: January 2, 2015. Categories: Essay » Author profile, Fiction » Poetry » Female authors
лирика и ...още нещо:)
В ДНИТЕ БЕЗ ТЕБ
Price: $0.99 USD. Words: 360. Language: Bulgarian. Published: January 2, 2015. Categories: Essay » Author profile, Fiction » Poetry » Female authors
СТИХОВЕ