Interview with Lyubomir Nikolov

- Новият ти сборник с разкази носи заглавието „Очи на сляп, език на болен”. Да не би да се опитваш да дефинираш състоянието на здравната система у нас?
- Ха, интересна алюзия, но не е това. Не искам да се закачам със здравната система - овехтялата лелка, която винаги е една от оплаквачките зад катафалката. „Очи на сляп, език на болен” е заглавието на последния разказ в сборника, но също така, мисля си, е и една метафора за писането изобщо. Очите на пишещия, подобно на слепия, са обърнати навътре. Самият текст прилича на езика на болен - това е езикът без излишни задръжки, езикът, който трябва да каже повече, за по-кратко време.
- Зад името Любомир Николов стои още един известен писател у нас. Фантастът и преводач на „Властелинът на пръстените” е твой адаш. Случвало ли ти се е да те объркат с него?
- О, да, често. Това ражда забавни ситуации. Когато например отидох в Казанлък да си получа наградата, „Чудомир” журналистите не само, че бяха ни объркали, но вече си бяха пуснали и материалите във вестниците. Определено бяха недоволни от възникването ми като непредсказуема антиматерия. В един вестник пък, в анонса преди един разказ пишеше, че съм превел над сто книги от английски. Не съм способен на такъв епохален труд. Това, разбира се, е преводачът и писател Любомир Николов. Тези, които ме познават, знаят, че съм роб на бързо преминаващи хобита – само в писането съм сериозен.
- Книжарниците са пълни със заглавия на български автори. Читателите може би си мислят, че е много лесно да се издаде книга у нас. Така ли е всъщност?
- Лесно е да се купи, не да се издаде. Дори да е било лесно издаването в някакъв период от време, вече не е така. Сега книгите минават през тежко раждане и не са виновни издателите, а пазарът, естествено. Радвам се, че Манол Пейков и издателство "Жанет 45" оцениха "Очи на сляп, език на болен". Издателство Сиела пък застанаха зад "Въжеиграчът Карой" и "Слънчев бряг, код жълто". Аз не съм лесно продаваем автор.
- На премиерата на първата ти книга "Въжеиграчът Карой" помоли публиката да се отнася с нея като с дама - уважително и с респект. За "Очи на сляп, език на болен" обаче смени тактиката и призова да третират книгата като лека жена. Какво имаше предвид?
- Имах наум конкретни неща и когато ги описах, публиката ги прие с възторг. Да, казах на гостите да се държат с новата книга като с лека жена – да я отстъпват на приятели, да я залагат на хазарт, да я изхвърлят от къщи и после пак да си я прибират. Като една лека жена, уверих ги, че тя ще им предложи неподозирани удоволствия, без да иска много в отплата – камо ли брак. Това е, мисля, добър начин на четене.
- Последната ти премиера изпълни с публика цялата зала на галерия "Академика". На какво си богат и на какво - беден, ако теглиш чертата?
- Точно така трябва да се смята – докъдето се тегли чертата. Според един мъдрец до финалния миг на човека не може да се тегли чертата. Нещо може да се случи в самия край. Ако тегля дотук чертата, се сещам за някои щастливи мигове, които не са могли да бъдат по-щастливи, както и за нещастни мигове, които обаче са могли да бъдат много по-нещастни. Що се отнася до писането, се радвам по детински, когато съм успял да сглобя някой подмолно двусмислен и красив текст и после да разбера, както се е случвало например, че някой си го е изрязал от вестника или друг се плесне по челото и каже, абе ти ли беше тоя, който писа за полковника с пчелите.
- Първата ти книга „Въжеиграчът Карой” бе оценена много високо от журито на наградата „Хеликон” преди година и бе в списъка със зимните номинации. Смяташ ли, че оценката на критиката е предпоставка за успеха на една книга и влияе ли се публиката от п
- Литературата е странно същество, което, като си отвори устата, казва нещо многозначително. Журито на "Хеликон" през годините доказа, че има слух за тия странни звуци. Те обаче са като издаваните от китове звуци, които се заглушават от моторните лодки, джетовете и пляскането на водните колела. Публиката кара весело водните си ски и само някои меланхолични натури решават да си легнат с трудна книга в ръка. По-подходящи за приспиване са розовите, ефирни книги, на които, ако им се разместят страниците, никой няма да забележи. Аз не меря книгите само по продадените бройки. Изобщо една книга е трудно да се премери веднага. В нея може дори да има животоспасяващо изречение, което е прескочило от една страница в друга и в този си шпагат да чака следващо издание, където ще стои гордо като гренадир. Оценката на журито на наградата „Хеликон” сама по себе си е успех за една книга. Писателите работят с тяхна си валута. Те притежават Unreal Estate, да цитирам заглавието на една от книгите на друг мой съименник – поета Любомир Николов, който живее в САЩ.
- Ти бе един от първите бг автори, които се опитаха сами да продават книгите си в електронен вариант в Amazon. Получи ли ти се?
- Получи се чудесен буфосинхронизъм. Публикувах на език, който не се поддържа официално от Амазон, но книгите живееха там един сносен живот и аз се радвах, че българи, живеещи в чужбина, ги даунлоудват и ги четат, далеч от прокапалата бащина стряха. След четири месеца получих писмо от Амазон, че книгите ще бъдат деактивирани, защото са на език, които не се поддържа. Да добавя ли, чудя се, че са и на култура, която не се поддържа. Ето ви една постмодерна връзка език-култура. Книгите ми, които бяха преведени на английски език, си останаха. Нищо лично, както се казва. Всъщност аз се захванах с това, защото Киндълът ми поддържа кирилица, мозъкът ми също. Станалото не е болка за умиране, защото книжарница "Хеликон" направиха чудесна секция с е-книги, Библио развиха една модерна електронна книжарница и сега е-книгите ми са там. След като публикувах е-книгите си в Smashwords нещата си дойдоха на местата, защото Smashwords поддържат текстове на кирилица.
- Разказът ти „ С по един удар в минута” развива сюжета си върху една прелюбопитна и актуална тема: какво се случва със самоличността ни в мрежата – блогове, фейсбук и т.н, след като умрем. Какво те провокира да го напишеш?
- Написах го, защото ще става все по-интересно. Ще бъдем ли деактивирани постмортем може би е истинският въпрос. Истината е, че никой не се занимава с деактивирането. Все повече мъртви хора ще живеят в мрежата и ще отстояват своето мнение до безкрай. Детска играчка е да се направи блог, който ще бълва ектоплазмите на твои мисли дълго след като те няма. Ако всички мисли на един човек се запишат и структурират приживе, то след смъртта му ще може да се разговаря с него. Мислите на един човек са продукт на неговото обучение, преживявания, ценности и вътрешна логика. Тези потенциали могат безкрайно да произвеждат нови мисли. Ще носят отпечатъка на човека, но ще са съвсем нови. Тази тема я има и в един друг разказ „Пич... забрави си тялото”.
- В разказа „Хоумър влиза в Рим” се разказва за странната дискусия, която се води във Ватикана, на тема: добър католик ли е Хоумър Симпсън. Има ли нещо вярно във всичко това?
- Никога нямаше да напиша този разказ, ако той бе само умозрителен експеримент с един теологичен казус. Истината е, че в официалния вестник на Ватикана L'Osservatore Romano тематиката дали Хомър е католик бе обсъждана с цялата си сериозност. Читателите също искаха да знаят какъв ще е отговорът. Заключението бе, че Хомър и Барт са католици. Историята е поучителна, мисля. Сега, в цивилизацията на образите, когато тв героите са по-живи от твоя съсед, дали те са католици или не, не е чак толкова абсурден въпрос. И не е толкова лесен. Аниматорът може да е безбожник, но сценаристът да е католик. Самият разказ, разбира се, е фикция.
- Вълнуваш ли се от случващото се в литературния живот у нас и как се вписваш в пейзажа му?
- Относно литературния живот – не съм инсайдър. Не съм потопен в него, другият все още ми харесва повече, но струва ми се, за всеобщо учудване на писателските съюзи, литературният живот взе, че се съживи, пусна крилца и стана по-хедонистичен. В някои места в София като "Петното", "Дорис", "Билковата" и други, могат да се видят и писатели и пишещи. Доста релаксирани при това. В тая криза?! Между писатели и пишещи няма особена разлика; само ако това, което някой пише, се получи, той временно става писател. Като знам каква шизофренна мъка е човек да напише свястна книга, изпитвам истинска симпатия към колегите. Няма нужда дори да ни представят един на друг, защото се четем взаимно.
Published 2014-08-13.
Smashwords Interviews are created by the profiled author, publisher or reader.

Books by This Author

Барут в страната Еуфория (Bulgarian / Български)
Series: Български разкази. Price: $2.99 USD. Words: 38,910. Language: Bulgarian. Published: December 14, 2014. Categories: Fiction » Humor & comedy » Black comedy, Fiction » Adventure » Action
Нови български разкази от автора на: Въжеиграчът Карой, Очи на сляп език, език на болен, Слънчев бряг – код жълто. New Bulgarian short stories by Lyubomir Nikolov.
Гран Виа (Български / Bulgarian)
Series: Български разкази. Price: $0.99 USD. Words: 25,380. Language: Bulgarian. Published: June 22, 2014. Categories: Fiction » Literature » Literary, Fiction » Visionary & metaphysical
„Гран Виа” ще ви захвърли в близкото бъдеще. Тук Любомир Николов създава нови светове, а не само ги описва. Героите са непредсказуеми и запомнящи се. Тяхната неудържимост, брутална жизненост и дребни престъпления грабват вниманието, а наситеният език с малко думи казва повече. „Гран Виа” е роман зареден с идеи.
Наши Братя /Български език/
Price: $2.99 USD. Words: 64,960. Language: Bulgarian. Published: February 14, 2014. Categories: Fiction » Science fiction » Short stories, Fiction » Science fiction » Utopias & dystopias
В тези страници съм събрал онези мои текстове, които мога да се причисля към фантастиката. Тези текстове бяха разпръснати в различни книги, но тук са събрани, за да си правят компания. В този си вид са и едно готово блюдо в ресторанта за фантастика, защото знаем, че има читатели, които не понасят друга храна, освен тази. Л.Н.
Очи на сляп, език на болен
Series: Български разкази, Book 2. Price: $2.99 USD. Words: 48,270. Language: Bulgarian. Published: November 4, 2012. Categories: Fiction » Literary collections » European / General, Fiction » Anthologies » Short stories - single author
Сборник разкази, номиниран за наградата Хеликон 2012. Учудването и смехът в тази книга извират отвсякъде. Светът зад страниците не е тоя, който познавате. Вътре е паноптикум от хора, отказали да изгладят живота си, като сляпа ютия в ръцете на Съдбата.
Now and Beyond [Български език]
Series: Bulgarian Theatrical Plays / Български театрални пиеси, Book 3. Price: $0.99 USD. Words: 9,300. Language: Bulgarian. Published: September 24, 2012. Categories: Fiction » Plays & Screenplays » European, Fiction » Christian » Futuristic
Now and Beyond is Theatrical Play Finalist in Bulgarian Drama Competition "Ivan Radoev". The play is translated in English under the name "The Netizen". The FUTURE is NOW. What are you going to do with your Facebook profile when you perish. What will happen with your blogs? Can you survive a bit further. Пиесата "Сега и отвъд" е финалист в Националния конкурс за Българска драматургия "Иван Радоев"
Красиво, стига да не се събудиш
Series: Българска поезия / Bulgarian poetry, Book 1. Price: $1.99 USD. Words: 3,290. Language: Bulgarian. Published: May 3, 2012. Categories: Fiction » Poetry » Eastern European Poetry, Fiction » Poetry » Themes & motifs
Четири дузини стихове - някои бодат като пирони, други са картина наум, силно вдишан амоняк, влизане под кожата на думи, които казват едно, а мислят друго. "Красиво, стига да не се събудиш" не е сборник на приподвигнати настроения в мерена реч, а е непремерен удар в гърдите на ежедневната самоувереност. Една чудесна панорама от теми и идеи.
Психомантеум (Български / Bulgarian)
Series: Bulgarian Theatrical Plays / Български театрални пиеси, Book 1. Price: $1.99 USD. Words: 26,620. Language: Bulgarian. Published: April 21, 2012. Categories: Fiction » Plays & Screenplays » European, Fiction » Science fiction » Utopias & dystopias
Психомантеум е сборник от три пиеси Сега и отвъд е съвременна пиеса за дигиталните времена, в които живеем. Финалист в шестото издание на националния конкурс за българска драматургия "Иван Радоев" 2011 (Плевен). Тръбачи е камерна,пиеса, в коята абсурдът и смехът се борят, докарвайки героите да пълно изтощение. Зрителите потъват във фантастична версия на несъстояли се събития. Реални до уплах.
Цоглавец /Български хумористични разкази/
Price: $1.99 USD. Words: 25,520. Language: Bulgarian. Published: February 11, 2012. Categories: Fiction » Anthologies » Short stories - single author, Fiction » Humor & comedy » General
Сборник с избрани хумористични разкази от Любомир Николов. Книга за тези, които обичат смеха. Сборникът включва и разказа "Цоглавец" - удостоен с наградата "Чудомир" 2008. Съдържание: Кинетична кукла Отвличането на Фридрих Скрупули Сватба Йенс се застрахова Град с приповдигнати хора Линейка Afterparty Кучето Цоглавец Привидната солидност на гнева Змията Ласло Риболов на сьомга Фламингоядците
Lunatics /Български език/
Price: $2.99 USD. Words: 22,740. Language: Bulgarian. Published: January 13, 2012. Categories: Fiction » Anthologies » Short stories - single author, Fiction » Literature » Literary
Collection of short stories published by Lyubomir Nikolov in Bulgarian Weekly Newspaper Capital Light. Contemporary, urban, truly explosive and unexpected. Part of the stories from this book /Capital Light Collection/ are published in "Karoi the Rope Walker" [Helicon Award Nominee]
Consciousness and Paranormal Phenomena (Български / Bulgarian)
Price: $1.99 USD. Words: 40,150. Language: Bulgarian. Published: December 11, 2011. Categories: Nonfiction » Psychology » Research, Nonfiction » New Age » The Paranormal
A scientific study explaining paranormal phenomena from the point of view of consciousness defined as a field. Inside the book you will find empirical observation coupled with scientific methodology. Каква е връзката между функционирането на съзнанието и паранормалните явления? Доколко реални са явления като телекинеза, екстрасензорна перцепция, телеестезия, прекогниция и други?
Въжеиграчът Карой (Bulgarian edition)
Series: Български разкази, Book 1. Price: $2.99 USD. Words: 62,180. Language: Bulgarian. Published: December 7, 2011. Categories: Fiction » Anthologies » Short stories - single author, Fiction » Young adult or teen » Anthology
„Въжеиграчът Карой” ще ви вкара в светове създадени от непокорни думи и ще ви върне забравеното удоволствие от четенето. Разказите са разделени тематично: „Плажът”, „Optimistic SF”, “До вчера”, “Surreal & Sublime”. Лятото и морето ще ви залеят в „Плажа”, където големите истории се случват веднъж и на другия ден пясъкът е невъзмутимо равен. Част от разказите са публикувани в сборника "Лунатици"
Слънчев бряг код жълто
Series: Български разкази. Price: $2.99 USD. Words: 20,240. Language: Bulgarian. Published: October 20, 2011. Categories: Fiction » Urban, Fiction » Humor & comedy » General
Били ли сте в Слънчев бряг? Виждали ли сте екстаза на мултиезичните тълпи? „Слънчев бряг – код жълто” е роман, който е неочакван и заразително смешен. Въпреки, че текста е облякъл униформата на роман, действието в книгата се развива светкавично, като в борбата сумо.
Графити /Български език/
Series: Български разкази, Book 3. Price: $2.99 USD. Words: 33,460. Language: Bulgarian. Published: October 14, 2011. Categories: Nonfiction » Reference » Foreign languages, Fiction » Literature » Literary
"Графити" е най-новият сборник с разкази на Любомир Николов. След два сборника номинирани за литературната награда „Хеликон” ето го и третият, в който пак са се събрали запомнящи се герои, със странни намерения. 20 разказа, които има какво да кажат и го разказват по най-интересния начин.